Как гълъбите допринесоха за пробивите в изкуствения интелект

През 1943 г., докато водещите физици работят по проекта Манхатън, американският психолог B.F. Skinner ръководи тайна правителствена инициатива за подобряване на точността на конвенционалните бомби. Идеята му идва, когато вижда ято птици и си мисли, че те могат да насочват ракети. След неуспешни опити с врани, Skinner започва да използва гълъби, които се оказват изключително кооперативни в лабораторни условия. Въпреки че военните никога не използват тези 'камикадзе гълъби', експериментите на Skinner доказват, че гълъбите са надеждни инструменти за изучаване на процесите на учене. Тази концепция за асоциативно учене, известна като 'оперантно кондициониране', става основа за много от съвременните AI инструменти. Компании като Google и OpenAI използват принципите на 'подкрепително учене', за да създават програми, които могат да надминат човешките способности в различни задачи. Изследванията на Skinner и неговите последователи показват, че простите асоциативни процеси на гълъбите могат да бъдат по-ефективни от сложните човешки когнитивни модели при разработката на AI. Това предизвиква нови въпроси за еволюцията на интелигентността при животните и ролята на асоциативното учене в природата.